† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Хвалете Господа, всички народи, …
защото Неговата милост към нас е велика”
(Пс. 116:1-2)
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЕ И СЪСЛУЖИТЕЛЮ,
Неизказана радост и благодарност за великата Божия милост изпълват душата и сърцето в деня на мирното ни посещение при Константинополския Вселенски престол, откъдето всякога Господ е разпростирал към народите неповредено Своето спасително учение. При онзи светилник, от който, в определеното за това време, и българският род прие светозарните лъчи на Христовото Евангелие и чистото учение на вярата!
Визитата ни при Ваше Светейшество е благоприятен повод да си припомним с трепет за далечните дни, когато със своето Кръщение равноапостолният св. цар Борис І Михаил осъществи приемането на целия, поверен му от Бога български народ в Христовото стадо, а от царстващия Константинопол, Новия Рим, ни бяха изпратени архиепископ и проповедници, богослужебни книги и всичко необходимо – така щото канонично да се постави началото на Христовата Църква в България. „Идете, научете всички народи…” (Мат. 28:19), каза нашият Спасител на учениците Си, превръщайки ги в апостоли на спасителното благовестие. Вярна на тази Божия повеля, така е постъпвала във всички времена и поверената на Ваше Светейшество Константинополска катедра, с божествена ревност разпръсвайки до краищата на вселената спасителната вяра, „веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуда 1:3). И ето, вече второ хилядолетие след онези дни, когато Църквата-майка положи основите на нашата поместна Българска православна църква, словото Христово продължава да се проповядва по българските земи и далеч от тях, а Господ всеки ден прибавя към Църквата Си такива, които се спасяват (Деян. 2:47).
За всичко това дължим нашата неизменна благодарност първом Господу Богу, а сетне – в лицето на Ваше Светейшество – и на светата Божия църква на Новия Рим. Молим Господа на славата да ни укрепва в служението, към което ни е призовал, така щото и ние – по примера на нашия приснопаметен и незабравим предшественик на древната Софийска катедра, о Бозе почившия наш Патриарх и Софийски митрополит Максим – всеки ден да изповядваме от дълбините на сърцето ни: „Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам” (Пс. 17:3).
Радостни сме в този ден за пореден път да констатираме, че отношенията между нашите две църкви следват заветите на предците ни, като все повече се задълбочават, за слава Божия и общо свидетелство пред света за спасителната истина на Православието. Особено сме признателни за топлото отношение на Константинополския престол към историческия български храм „Св. Стефан” в Богохранимия Ви престолен град, както и към всички останали български светини в диоцеза на Вселенската патриаршия. Надяваме се и вярваме, че заповяданото на всинца ни от Апостола на народите „единство на духа чрез връзките на мира” (Еф. 4:3), ще остава и занапред водещ и ненакърним принцип в отношенията между нашите две църкви, в изпълнение на Господнята повеля: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Иоан 13:35).
Ваше Светейшество,
Дните, в които Господ ни е призвал към служение на Неговата света Църква – на Църквата, „която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28), са дни усилни, дни на изпитания не само за християните, но и за всички хора, по целия свят. Подкопани са вековни устои, застрашено е мирното съжителство на общества и народи. В условията на все повече засилващо се неверие и горделиво упование единствено в човешките сили и възможности, на различни злоупотреби с Божия замисъл за творението, мисията на църквите по целия свят е още по-отговорна и решаваща за нашето съработничество в Божия план за спасението на всеки отделен човек и на цялото творение. Призовани сме още по-усърдно да благовестим Евангелието и с личния си пример, с общи усилия всеки ден да наставляваме в единствения спасителен път към Царството Божие. В това богозаповядано служение обаче ние не сме сами – вековният опит на Църквата ни учи, че Божията десница укрепва онези, които се уповават Господу, че блажен е онзи, чиято сила е в Господа, чиито „пътеки в сърцето” са насочени към Господа (Пс. 83:6). Молим, прочее, Ваше Светейшество, винаги да имате в молитвите си Вашата първородна духовна дъщеря – Църквата в България, та с обединени сили, в общо свидетелство да вършим Господнето дело на земята „докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий” (Еф. 4:13).
Приемете, Ваше Светейшество, лично от наше име и от името на клира и народа на св. Българска Православна Църква – Българска Патриаршия сърдечни благопожелания за крепко здраве и духовна бодрост в изпълнението на благодатното и отговорно Ваше патриаршеско служение! Нека Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух бъдат с всички нас! Амин!
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=120148
