сряда, 6 ноември 2013 г.

Сериозно и разумно написано

... Така и никой до днес не можа да каже какви са точно исканията на все по-малобройните протестиращи, освен оставката на правителството, което може и да не е симпатично, но пък е напълно законно. Впрочем, възможно е протестиращите да са имали и други искания, но те да са били заглушени от непрестанния бесен вой на тромбите и свирките, на безкрайните скандирания „червени боклуци”, „грухтящи прасета” и „ей, говеда”, та затова никой да не е разбрал за тях.

*

Цветните революции не донесоха нито справедливост, нито демокрация, но изпълняваха докрай поставените им задачи по обслужване на винаги чуждоземния поръчител. Вече е напълно доказано, че размириците в Грузия (т. нар. „Революция на розите”), в Сърбия и в Украйна, както и на много други места, бяха организирани от лица и служби, пряко свързани с правителството на Съединените щати. Размириците най-често започваха като чист медиен продукт, който чак на следващ етап придобива по-масова изява.

*

Има и още разлики между двата протеста тая година – ще ги наричаме малко условно зимен и летен.

Зимният протест бе наистина разбираем и поради това масов.

Летният протест, напротив, остава напълно непонятен – освен обяснимото желание на протестиращите да видят друго правителство начело на държавата се чуват само общи приказки за мафии, конспирации и избори до дупка. И понеже е непонятен, летният протест си остана бутиков, с неудобните за софиянци блокади и окупации на Орлов мост и пред Ректората, в крайна сметка центърът на София (не цяла София, разбира се) се оказа срещу останалата част от България.

Многото шум и малкото ум на летния протест постепенно го превърнаха в толкова малоброен, та чак символичен. Поради това се наложи създаването на нова арт инсталация – „Ранобудна студентска окупация”...

*

Не съществува нито единно, нито всеобхватно определение на понятието „цветна революция”, така както не съществува и безспорно признат списък със събития, които да го илюстрират. Различни автори определят като цветни революции най-разнообразен кръг от политически събития, често обединени на основата на неясни критерии

Тук ще е подходящо, струва ми се, да приемем едно достатъчно широко определение за цветна революция като условно ненасилствена и достатъчно масова извънредна смяна на властта. В съвременните условия тази смяна протича обичайно по инициатива и със съществената помощ на чуждо правителство или на чуждестранни организации, като вероятността чуждестранното участие в цветната революция да бъде прието за нейна характерна особеност е много висока.

Още една характерна особеност на цветните революции са движещите им сили, съставени изцяло от привърженици на западните ценности, привлечени от западния начин на живот, стремящи се същевременно да го наложат в страните си, обикновено в карикатурен вид. Тази особеност на участниците в цветните революции може да изглежда спорна на пръв поглед, но тя е подчертавана често от повечето изследователи на тези обществени процеси и важи с особена сила за цветните революции в Източна Европа и в държавите в постсъветското пространство.
Подмяната на обичайните демократични механизми за придвижване към властта и следващото от това налагане на волята на едно свръхактивно и свърхмотивирано малцинство над волята на безлико и безидейно мнозинство също трябва да се причисли към особеностите на цветните революции.

За последните двайсетина години бе отработен единен сценарий, по който протичаха всички същински цветни революции. Вероятно ще е от полза да видим къде трябва да се търси първообразът на тоя сценарий, така ще е по-лесно да се различават същинските цветни революции. В същото време прегледът на тези събития със сигурност ще ни помогне да разберем по-добре и събитията от най-новата история на България.

*

Твърде е подозрително, че в края на първата половина на 70-те години на миналия век изведнъж и почти повсеместно военните преврати като начин за смяна на неудобни режими отстъпват място на по-малко брутални форми. Точно по същото време, на 25 април 1974 г., в Португалия е смъкната най-старата европейска диктатура – политическият режим на „Новата държава”, установен с военния преврат от 28 май 1926 г. Тези събития ще бъдат определени от значителен брой автори като водораздел в най-новата история, като начало на последния етап на демократизация в света. Лесно забележимо е също, че точно Революцията на карамфилите в Португалия ще се превърне в първообраз на бъдещите цветни революции, макар и с обратен знак – португалската революция е с ясно изразен ляв, за да не кажа социалистически, характер, докато по-късните по време цветни революции по правило са десни.

На първо място трябва да се подчертае, че военният преврат в Португалия е безкръвен...

Като първа същинска цветна революция ще трябва да определим несъмнено Нежната революция в Чехословакия от ноември-декември 1989 г.
Дори повърхностен поглед върху тези събития ще ни убеди, че сякаш някой е изучил внимателно Революцията на карамфилите, изчистил е недоглежданията и проблемните места, и е написал чудесен сценарий за съвсем нова суперпродукция – „Нежната революция”. А това „сякаш” е напълно излишно, авторите са известни и се радват на заслужено признание. Ще се убедим скоро, на основата на събитията от Чехословакия в края на 1989 г., че изобретяването на нежните революции бе съобразено именно с особеностите на страните от Източна Европа.

http://www.glasove.com/tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati-30400