Тук само ще разкажа какво аз съм намерил за нужно да чета. Не казвам, че човек, който е роден в друга обстановка, било той мой връстник или по-млад, е сгрешил, че не е прочел тези неща. Впрочем и аз не съм ги прочел - не изцяло. Все пак част от тях съм прочел по няколко пъти, и сега пак ги чета - всекидневно.
Това са думи, които биха помогнали да се стигне до истината, но само за човек, който е без това е бил предразположен да я приеме. Освен това тя може да се приеме и без да се чете нищо. Стига само някой да слуша внимателно и да се вглежда в себе си. Но съвсем без думи, прочетени или чути, не зная как може да се стигне до истината. За човек може би е невъзможно. Но пък - ще се досети челият Евангелието - за Бога всичко е възможно. Затова, казвам накратко, ако някой много обича да чете и ми има доверие, нека да чете следното.
Трябва да се познават някои от древните. "Древен" най-точно значи "предхристиянски езичник". Християнството е стигнало до "нашите" уши най-напред на гръцки, а това вече е бил език, на който са обмислени и изречени неща за човешкия живот.
Така че ето - Омир, Херодот, Платон. Не е задължително да се четат на гръцки, далеч не. Но ми се струва вярно, че всички истински образовани българи през цялата история са знаели нелошо гръцки.
След древните идва Писанието, от което научаваме как Бог се е погрижил да ни сътвори и спаси.
После - Житията. Човек, който чете редовно житията, не би трябвало да е страхлив. Защото те са пълни с примери за смелост ("не се бойте от онзи, който може само тялото ви да убие"). От авторите на жития най-цялостен и разбираем е св. Димитрий Ростовски. Струва ми се, че ако човек има някакво свободно време, трябва да се потруди да понаучи славянски така, че да го разбира. Не мисля, че е трудно. За руснаците сигурно е дреболия, за нас - не съвсем, макар че това е наш език, почти съвпадащ с онзи, на което сме писали през ХІV век. Значи трябва да си го припомним.
И третата книга (сборник) от тази триада е "Добротолюбието". Може и на български, но пак най-добре на славянски. Гръцкият, там където има славянски преводи, не е необходим. Покрай "Добротолюбието" - всякакви светоотечески текстове; но то нещо е като сърцевина на Преданието.
Третата триада са точно българските автори - и то тези от Възраждането и възстановяването на държавата. Старите автори като Климент Охридски могат да се четат като житиеписци - и мнозина от тях са били такива.
Най-напред Софроний, защото е духовник, но и твърде разностранен; а и като писател е отличен ("Житие и страдание"). Заслужава се да се чете всичко, което е съчинил, компилирал, превел и дори преписал. Неговият препис на Паисий е в НБКМ и може да се види във всеки момент - това е най-четливият и красив екземпляр на "Историята", който съм виждал.
После - Раковски, заради безкомпромисния и независим начин по който пише.
После - Вазов, защото обхваща всички жанрове, и лично свидетелства за тези 50 години през които държавата се появи и се установи въпреки всякакви беди и съпротиви.
Четвъртата са трима руски писатели от ХІХ в., светски хора, които гледат към целия свят с очите на християни: Пушкин, Гогол и Достоевски. Но не казвам, че трябва да се четат в този ред. И може да не е на руски - българските преводи са достатъчни.
Това не е ли много, ще каже някой. Много е, но за един живот може да се прочете. А от повече няма нужда.
***
26 януари:
При добрата книга където и да отвориш, не можеш да си откъснеш очите. При
лошата – търсиш поне някое място, което да може да се чете.
