В този свят ден, в който почитаме великия Божий светител, архипастира „правило на вярата”, св. Николай Мирликийски Чудотворец, Бог е промислил и допуснал, давайки ми в светото Кръщение и запазвайки в монашество неговото име, и аз да празнувам днес своя имен ден, и с преклонена глава и в смирение да приема вашите поздравления. Със сърце и ум издигнати нагоре, за да изрека само едно: „Слава Богу за всичко!”
Обични в Господа братя и сестри,
Всички сте свидетели, че от деня на избирането ми за Пловдивски митрополит срещу мен беше започната методична, планомерна и нескончаема атака. Няма месец, няма седмица, а напоследък няма дори един ден, в който върху ми да не се сипят обида след обида, клевета след клевета, удар след удар. Няма прегрешение, в което да не бях обвинен. Няма мое действие, което да не беше интерпретирано манипулативно и некоректно. Доброто, което правихме аз и моите събратя, свещениците в Пловдивска епархия, през тези години, беше осмивано, охулвано и поругавано. Това, че водихме активна дейност в популяризиране на Православието, беше интерпретирано като пиар. Когато служихме света Литургия с нужното благоговение и благочиние, ни обвиняваха в суета и ни критикуваха, че го правим прекалено тържествено. Когато издигахме хоругви и знамена, за да браним вярата си и интереса на Църквата, това според хулителите ни бе проява на фундаментализъм. Сякаш трябва да се крием вдън земя и да се срамуваме от вярата си. Когато строихме и освещавахме църкви, това пак беше пиар. Когато митрополитската църква „Св. Марина” се измъчваше, защото беше пропукана през средата и се разпадаше, на никой не му правеше впечатление. Когато обаче я ремонтирахме, това беше интерпретирано като „варварски акт”. Това, че извадихме костите на загиналите батачани от дупката, в която бяха нахвърляни и ги положихме като свети мощи на светите Баташки мъченици в мощехранителници, беше представено като „нарушение на техния автентичен облик”. Това, че Баташката църква, в която децата ни влизаха срещу входен билет, сега е отворен за всички дом Божий, беше представено като увреждане на паметник на културата. Когато казвам, че не искам и няма да допусна да се злоупотребява с европейските фондове за ремонт на църкви и манастири, ме обвиняват, че спирам „усвояването на парите” и преча за развитието на селските райони. И така, до безкрай.
Ако някои наши дела, ако някои наши постъпки са били изтълкувани неправилно и ако за това имаме и наша грешка, че не сме намерили верните думи, или че не сме ги обяснили добре, то моля за прошка. Моля за прошка, че улисан в текущите грижи и тревоги, нямах време да общувам с вас, моите верни, да ви обединявам, насърчавам и давам увереността, че делото ни е право. Знам, че вие вярвате на своя митрополит, но знам също така, че не съм направил достатъчно за вас. Това ще се промени, обещавам ви!
Искам обаче, категорично да се противопоставя и да отхвърля всички обвинения и инсинуации, които замесват името ми в престъпления против личността и живота на когото и да било. Това е толкова чудовищно, толкова нелепо, толкова безнравствено обвинение, че се питам как е възможно изобщо някой да дава ухо на подобни твърдения. Питат ме дали няма да съдя клеветниците? Не, няма да ги съдя. Тези хора, които хвърлиха тези тежки обвинения, сложиха тежък грях на душите си. Бог ще ги съди.
Питам се дали нямам и някаква друга вина? С какво съм предизвикал това отношение към себе си, което всеки, който е запазил малко човещина би трябвало да оцени като отвратително? И си мисля следното. На Първия вселенски събор през 325 г., възмутен от еретическите разсъждения на Арий, свети Николай Мирликийски Чудотворец, чието име прославяме днес, става и му удря плесница. За тази негова простъпка му е отнет архиерейският сан. За правото да проповядва истината той е платил цена. Лъжата, на която е била ударена плесница, си е отмъстила.
Обвиниха ме, че съм удрял плесници на митрополити. Това не е вярно. Не съм в състояние да направя такова нещо. Но, признавам, че доста често съм изговарял думи, които вероятно са звучали като плесници. Смятам, че това е задължение на митрополита: да обявява велегласно кое е истина и кое е лъжа, да казва кое е правилно и кое е неправилно. Винаги съм казвал това, което смятам за истина, на което лъжата ми отвръща с клевети. Мислел съм, че имам правото на свобода на словото - и като митрополит, и като духовник, и като гражданин. Изглежда съм се заблуждавал. Изглежда, че за правото да се изразява и отстоява мнение трябва да се плати цена. Ето, дори и историята на Църквата сочи, че когато искаш да отстояваш истината и да удряш плесници на лъжата, лъжата също ти удря плесница. И трябва да платиш цена. Цената в случая е архиерейското достойнство. Важното е да можеш да запазиш достойнството и морала си. Своя и на институцията, която представляваш, на Православната църква.
Обръщам се към всеки православен християнин, на когото не са му безразлични състоянието и авторитета на Църквата, към всеки клирик и към всеки архиерей. На основание на издревните правила на Едната, света, вселенска и апостолска Църква ги моля да се противопоставят на всяка клевета, всяка хула и всяко поругаване, срещу когото и да било. Да искат от всеки хулител, от всеки клеветник и от всеки насилник или да докаже обвиненията си срещу който и да е представител на Църквата, или да замълчи. Призовавам Светия Синод да обсъдим причините за тези непрекъснати атаки срещу Църквата като цяло и срещу всеки неин представител, който и да бил той – монашестващ, свещеник или епископ. Нашата Църква, както и обществото ни като цяло трябва да стъпят на пътя на истината. Не може повече да се живее в лъжа, манипулации, инсинуации, клевети и кал. Ако имаме грешки, трябва да ги изправим. Ако имаме вини, трябва да се покаем. Ако се окаже, че проблемът на Църквата се казва митрополит Николай и Николай трябва да бъде хвърлен в морето, за да утихне бурята – така да бъде. Заявявам ви, че ако Българският патриарх, Светият Синод или който и да е митрополит ми поиска оставката, ще я подам веднага, без никакво колебание. Но Църквата, в своята съборност, трябва да каже: „Стига!” Стига с тези гаври! Стига с това насилие върху чувствата ни, вярата ни и човешкото ни достойнство!
Благодаря ви за всичко, което постигнахме заедно, благодаря на тези, които ме подкрепиха и подкрепят, благодаря на мъчителите и хулителите ми!
Времето не би ми стигнало да изразя своята благодарност към всички вас. Но ви уверявам, че докато имам сили, ще се старая ревностно да изпълнявам, така както съм правил и досега, повелята на св. ап. Павел: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете”. Тоест, моля се и ще се моля непрестанно за съработниците ми на Божия виноград, свещенството и монашеството на Пловдивска епархия, за нейния боголюбив и благочестив православен народ. И благодаря, благодаря, благодаря на всички вас, умолявайки ви и вие да не преставате да се молите за мен! Амин!
