На срещата си в Москва във връзка с тържествата по случай 1025-годишнината от Кръщението на Русия предстоятелите и представителите на петнадесет (15) Поместни православни църкви представиха съвместно изявление в защита на християните, преследвани в наши дни заради своята вяра в различни региони на света.
„Ние, предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви, които сме се събрали в Москва, по покана на Московския и Всерусийски патриарх Кирил, на тържествата по случай отбелязването на 1025-годишния юбилей от Кръщението на Русия, считаме за свой дълг да издигнем глас в защита на нашите събратя-християни, преследвани в наши дни в различни региони на света заради вярата, която изповядват.
Хиляди вярващи в Христа биват ежедневно подлагани на изтезания и натиск да бъдат прогонвани от родните си места, поради което мнозина от тях срещат своята смърт.
Съобщения за мъчения и убийства на християни пристигат от Нигерия, Пакистан, Афганистан, Индия. В Косово биват подлагани на осквернение религиозни светини, разрушени са многобройни храмове, а множество хора там са лишени от възможността да посещават гробовете на родствениците си и да възправят молитва към Бога в земята на своите предци.
Дълбока загриженост буди положението в Близкия Изток. Редица страни в този регион са залети от вълна на насилие и терор, жертва на която стават християните. Либия, където почти не останаха християни, се разпада на враждуващи помежду си племенни формирования. Не стихват терористичните актове и в Ирак, където днес е останала едва една десета (1/10) част от предишните милион и половина (1 500 000) християни. Още по-тревожно е положението в Египет, защото противоборството там навлезе в нова кървава фаза и това води до масово изселване на християнското население. Жертви на скръб и страдание са станали семействата на хиляди обикновени хора. Като правило, разгръщащите се конфликти засягат предимно най-уязвимите слоеве от населението, в това число етническите и религиозни малцинства.
През септември 2010 г. в Кипър се състоя среща на Предстоятелите на Близкоизточните църкви, на която те дадоха израз на дълбоката си загриженост във връзка с положението в този регион и бъдещето на живеещите там християни. Това безпокойство беше засвидетелствано на аналогични срещи през август 2011 г. в Йордания, през септември с.г. в Константинопол (тур., Истанбул) и през март 2012 г. в Кипър. На срещата на главите и представителите на Поместните православни църкви през ноември 2011 г. в Москва беше прието Изявление в подкрепа на страдащите християни в Близкия Изток.
Особено трагично днес е станало положението в Сирия. В разгара на братоубийствената война там се извършва масово изтребление на християни и представители на други религиозни общности, както и прогонване от техните родни градове и села, от същите тези места, където векове наред братски са съжителствали с представителите на другите религиозни традиции.
Паравоенните групировки не се колебаят да използват всякакви средства за постигане на своите цели. Техните радикално настроени членове прибягват до все по-крайни противозаконни действия. Обичайна гледка са станали ужасяващи сцени на насилие, публични екзекуции, унижения на човешкото достойнство и потъпкване на човешките права. В ежедневие са се превърнали отвличания и убийства, извършвани в повечето пъти с користни цели. Екстремистите не се колебаят да подлагат на оскърбления религиозните лидери, които на Изток винаги са били обект на почитание.
Световните средства за масова информация, както и множество политици, отминават с мълчание трагедията на християните в Близкия Изток.
Изразяваме нашата солидарност с Блаженейшия патриарх на Великата Антиохия и целия Изток Йоан Х, който нямаше възможност да сподели с нас радостта от настоящите тържества, тъй като му се наложи да остане редом до членовете на своето паство в този толкова тежък за тях момент. Нашите молитви са с него и с нашите братя в Христа, които „заради Тебе вес ден ги умъртвяват” (срв. Рим. 8:36).
Скърбим заедно с всички страдащи хора на Сирия. Настояваме за незабавно освобождаване на пленените от бунтовниците още през м. април видни християнски архиереи на Сирия: митрополит Павел на Алепо и Искендерун и Сиро-яковитския митрополит Григорий Йоан Ибрахим на Алепо.
Отправяме настоящия призив към всички враждуващи страни и към тези, които са в състояние да окажат политическо влияние върху положението. Прекратете вълната от насилие и изтребване на мирното население! Наложете мораториум върху военните действия, за да може на масата на преговорите да бъде разработена основа за мирно уреждане на гражданските конфликти! Освободете похитените духовници и всички мирни граждани!
Като служители на Всемогъщия Бог ние ревностно отправяме молитви към Покровителя на мира, Господа Вседържителя, за възстановяване мира и братолюбието в земите на Близкия Изток, за по-скорошно завръщане на бежанците в родните им земи, за изцеление на ранените и за упокоение на невинните жертви. Нека да вложи Господ у всички воюващи мъдрост и добра воля, за да поставят те край на своите вражди!
25 юли 2013 г., Москва
http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=116234
Впервые в Кремле собрались Предстоятели и иерархи всех 15 автокефальных Православных Церквей — Константинопольской, Александрийской, Антиохийской, Иерусалимской, Русской, Грузинской, Сербской, Румынской, Болгарской, Кипрской, Элладской, Албанской, Польской, Чешских земель и Словакии, а также Православной Церкви в Америке.
Во встрече участвовали Блаженнейший Патриарх Александрийский и всей Африки Феодор, Блаженнейший Патриарх Святого Града Иерусалима и всей Палестины Феофил, Святейший Патриарх Московский и всея Руси Кирилл, Святейший и Блаженнейший Католикос-Патриарх всея Грузии Илия II, Святейший Патриарх Сербский Ириней, Святейший Патриарх Болгарский Неофит, Блаженнейший Архиепископ Новой Юстинианы и всего Кипра Хризостом II, Блаженнейший Митрополит Варшавский и всей Польши Савва, Блаженнейший Митрополит всей Америки и Канады Тихон, митрополит Галльский Эммануил (Константинопольский Патриархат), митрополит Мексики, Центральной Америки, Карибов и Венесуэлы Антоний (Антиохийский Патриархат), митрополит Западноевропейский Иосиф (Румынский Патриархат), митрополит Филиппский, Неапольский и Фасосский Прокопий (Элладская Православная Церковь), митрополит Корчинский Иоанн (Албанская Православная Церковь), архиепископ Прешовский Ростислав (Православная Церковь Чешских земель и Словакии), а также председатель Отдела внешних церковных связей Московского Патриархата митрополит Волоколамский Иларион.
http://www.patriarchia.ru/db/text/3123102.html
*
Историята на човешкия свят е поредица от събития, чрез които се осъществява отношението между човека и Бога във времето. Бог, както го разбираме ние християните, участва в историята - първо като сътворява света, времето и човека, после като заживява след хората.
И слово плоть бысть и вселися в ны, и видехом славу его, славу яко единороднаго от Отца, исполнь благодати и истины (Иоан 1:14).
След Възкресението и Възнесението на Господа, на Петдесетница, апостолите приемат Духа и се ражда Църквата. "Йерахията на Православната църква води началото си от Самия Иисус Христос и от Св. Дух, Който слязъл над апостолите на Петдесетница" (Православен катехизис 1983, с. 92).
"Църквата е богочовешки организъм или богочовешко единство, членовете на което са съединени помежду си чрез православната вяра, Божия закон, свещената йерархия и тайнствата" (Православен катехизис 1983, с. 84).
Созижду церковь мою, и врата адова не одолеют ей…(Матей 16:18).
Оттогава главният поток на човешката история минава през живота на Църквата и важността на всички останали събития се измерва според отношението им към тази история.
"Слезлият на Петдесетница върху апостолите Дух Свети постоянно пребъдва в Църквата и поставя нейните пастири"; "Невидимата върховна власт в ЦЪрквата принадлежи на Иисуса Христа, а видимата най-висша Власт всякога е принадлежала и принадлежи на вселенските събори, които простират своето действие върху цялата вселенска Църква" (Православен катехизис 1983, с. 85, 93).
В срещата на предстоятелите и представителите на днешните петнадесет православни църкви се вижда и осъществява на определено време и място единството на видимата Църква.