... Так называемая «сверхдержава», страна-банкрот, после восьми лет попыток не смогла захватить Ирак, и вынуждена была сдаться. После одиннадцати лет «сверхдержава» была повержена в Афганистане несколькими тысячами легковооружённых талибов, и сейчас, поджав хвост, бежит в укрытие.
Вашингтон компенсирует свою войсковую импотенцию совершением военных преступлений против мирных граждан. Американские военные – превосходные убийцы женщин, детей, деревенских старейшин и сотрудников гуманитарных организаций. Всё на что способна могущественная «сверхдержава» – стрелять из беспилотных самолётов по фермерским жилым домам, землянкам, школам и медицинским центрам.
Шизофренические обитатели Белого дома сделали американцев ненавистным народом. Те, у кого есть планы побега от нарастающей тирании, уже понимают, что где бы они ни искали убежища, их будут воспринимать как паразитов из самой ненавистной нации, и они будут играть роль козлов отпущения, а также будут подвергнуты риску быть уничтоженными в репрессии против недавних злодеяний Вашингтона.
Вашингтон уничтожил все перспективы для американцев как в родной стране, так и за рубежом.
http://takie.org/news/amerika_diskreditirovana/2013-08-05-5631
*
И тук се говори за тиранията. Обсъжда се едно от нейните следствия - че на онези, които са граждани на тиранична държава, се приписва съгласие с тиранията й, и поради това самите те биват виждани като виновници за тази тирания.
Това се случва, но такова виждане е погрешно. Защото гражданите на тиранична държава много често са сред първите жертви на нейните прищевки. Те биха могли да бъдат поробени, а биха могли и да останат свободни - това е в тяхна власт. Ако са останали свободни, те не само нямат вина, но имат дори голяма заслуга във войната за истината. Несъгласният с тиранията е свободен, дори да му бъдат отнети всички права, за които стана дума преди. Колкото повече бива измъчван от нея, толкова по-голяма става заслугата му - особено ако разбира за какво търпи преследванията. А те са заради това, което казахме - за да бъдат отклонени хората от истината.
Че жертвите на тиранията могат да се окажат оклеветени в очите на някои от противниците й, е вярно. Но тогава тези противници няма да са много мъдри; нещо повече, те ще й бъдат противници по-скоро от корист - защото са искали да са на нейно място, да получат нейната сила. Истинският противник на тиранията е такъв заради истината; и тогава той непременно ще разбира, че онези, които външно са част от нея, могат да й бъдат също такива противници, какъвто е и той, и то дори по-заслужили, защо са били по-близо до нея.
