... Иммиграция и демография — огромные темы, но я могу сказать, что, пока я слежу за новостями, вижу следующие тенденции:
1. Количество западных иммигрантов в Россию резко поднимается. Я даже лично получаю много сообщений по Фейсбуку от них.
2. Даже если не в Россию, «англосаксы» начинают покидать родину.
3. Хотя демографическая ситуация в России ещё хрупкая, всё равно она лучше Запада.
Мои советы как человека, который, может быть, ошибочно получает зарплату как обозреватель, такие.
Нам надо в России продолжать отвергать все гибельные тенденции, перечисленные в статье в этой шотландской газете. Чем больше Россия отвергает дикий либерализм, отвращение к семье и культурный мазохизм, тем больше сюда приезжают. Делать из России хреновую копию Запада бессмысленно: Запад уже есть, и те, кто так хочет жить, по-западному, не будут никогда довольны низкокачественной копией, когда можно на самом Западе жить. Наоборот, чем больше Россия выбрасывает идиотизм Запада и жёстче Содому показывает средний палец, тем больше недовольных там будут смотреть на Россию, как на рай и спасение.
Так как чем больше тут духа, тем больше будет западных иммигрантов, если вы их вообще хотите.
http://kramtp.info/news/474/full/id=29143
http://www.sdelanounih.ru/pora-valit-v-rossiyu/
*
Авторът е роден като американец, но живее в Русия и пише като руски патриот. Не зная за него нищо повече от това, което и написано на сайта "Однако" и може да се разбере от някои от статиите му.
Руснаците, също както и ние, се колебаят дали и добре да са такива, каквито са се родили, или да станат като "онези на Запад". На мнозина този въпрос (двоумение, дилема) изглежда ясен, но в него се съдържат думи с неясно съдържание. Ако те не се прояснят, е безполезно да се отговаря.
Какви "са се родили" руснаците (или американците, или българите)? Какво е това "руско" (или американско, или българско) което ги прави "някакви"? Неопитният или ленив човек може да избърза и да каже: "няма такова нещо". Но ако е така, как става, че все пак някои надделяват? Защото някои хора (народ, общност), които предпочитат да бъдат "такива или други" придобиват надмощие - стават повече, или по-влиятелн (почитани). Дали това е ""естествен процес", в който хората нямат участие, или е резултат от човешки умисъл, нещо като победа във война?
Въпросът прилича донякъде на този от вчера - всички умират, но ако някои умират поради нечие желание, замисъл и целенасочено действие, това не е ли престъпление?
"Руското" или "българското" са видими в езика, също отчасти във външния си вид (децата приличат на родителите си, а и на други свои роднини!). Има го и в навиците, които може да са повлияни от климата (да се почива следобяд в по-топлите страни), или пък от обичаите. Но това (климатът и обичаите) са две напълно различни неща. Климатът не зависи от нас, а обичаите зависят (макар и не от всеки поотделно и не във всеки момент - те са нещо тежко и общо, ние сме "в тях").
Освен това усещането за националност твърде много зависи от усещането за обща история и за участие в някаква определена история, която има отношение към световната (или дори е "самата тази" световна история).
Комунизмът например е влиятелен и с това - той включва хората в световната история. Комунистът "се бори", за да постигне нещо заедно с други. Това нещо е сметнато за добро и така животът му, а също и преждевременната му (саможертвена) смърт придобива смисъл. Ето откъде:
...больши сея любве никтоже имать, да кто душу свою положит за други своя (Иоан 15:13).
Но все пак това е просто подражание на казаното от Христос и при това се използва против Него. Така че този призив в устата на атеисти е злоупотреба с Евангелието.
Авторът призовава руснаците да следват своя път, а не да подражават. Бихме могли да осмислим думите му така: "спомнете си своята история. Тя е по-добра, защото е възникнала около историята на Църквата и не би трябвало да се отделя от нея. Така ще вървите по пътя, който Бог ви е посочил".
...шедше убо научите вся языки, крестяще их во имя Отца и Сына и Святаго Духа, учаще их блюсти вся, елика заповедах вам: и се, аз с вами есмь во вся дни до скончания века (Матей 28:19,20).
