Един честолюбец научава, че някой, когото познава, нещо умеел (знаел, работел, заемал пост - изобщо, бил "някакъв"). Това го раздразва - защо някой ще има нещо, което да е повод за похвали? Каква полза от похвали, които не са за мен (от които нямам полза)?
Ето какво може да се направи.
Честолюбецът обявява, че човекът, който го дразни, е "такъв" (знаещ, умеещ, заемащ еди-кой си пост), започва да подчертава това и да говорим за него само като за "такъв", сякаш той други качества няма въобще. Служи си с названието на дейността му, но го използва като етикет.
По този начин го окарикатурява - тъй като човек, сведен само до едно от своите качества/способности/дейности, не е истински човек, той е схема или карикатура. Представяйки го упорито само и единствено като такъв, той му отказва всякакви други способности и качества. Като му се противопоставя (говорим ли за някого зле, осъждаме ли го, значи го сравняваме със себе си - защото само по-добрият може да осъди по-лошия и по-мъдрият може да оцени по-глупавия), косвено се представя като разностранно развит (истински човек!) - точно защото не му е ясно какво умее и дали нещо умее.
Но тъй като това не стига, окарикатурява и самата дейност, която първоначално все пак му е позволил да владее - намира как да покаже, че тя е ненужна. Тогава и самият човек, като персонификация на дейността, ще е ненужен. Значи (това не се казва) може и без него.
Така че лепенето на етикет е действителен опит за изолация на човека, и същевременно е символично убийство; а нищо не пречи да послужи като подготовка и за реално убийство. Впрочем ако убиецът може да избере между телесното премахване на жертвата си и "забравянето й" от всички, много е вероятно да избере второто.
Това, което разказах, е дело на завистник и само завистници се занимават с такива неща.
