Патриарх

24 февруари 2013


Русенският митрополит Неофит е новият български патриарх и Софийски митрополит. Това обяви наместник-предстоятелят на Светия синод на Българската православна църква митрополит Кирил, предаде репортер на Агенция “Фокус”. За Русенския митрополит Неофит са подадени 90 гласа, за Ловчанския митрополит Гавриил са подадени 47 гласа.
Изборът е утвърден с протокол на Патриаршеския избирателен църковен събор.

http://focus-news.net/?id=n1753105

**

„С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници“ (Сир. 7:31).

+++

Овци, не пасете пастирите си и не излизайте извън пределите си; за вас е достатъчно, ако сте на добра паша. Не съдете съдиите, не предписвайте закони на законодателите. (Св. Григорий Богослов)

+++

Които не се покоряват на изпратените от Господа, безчестят не само тях, но и Този, Който ги е пратил, и си навличат по-страшен съд, отколкото жителите на Содом и Гомора. (Св. Василий Велики)

+++

Възлюбени, постарайте се да се подчинявате на епископа, презвитерите и дяконите; който им се подчинява, той слуша Христа. (Св. Игнатий Богоносец)

+++

Който презира свещеника, той презира и неговия Господ. (Св. Ефрем Сирин)

+++

Когато виждаш Господа ­- пожертван и предложен, свещеника ­- благоговейно застанал пред тази Жертва на молитва, когато виждаш как всички се освещават с тази скъпоценна Кръв, мислиш ли, че се намираш сред хората и стоиш на земята? (Св. Йоан Златоуст)

+++

Безумно е да не уважаваш свещеническата власт, без която не е възможно да получиш спасение и обещаните блага. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Ние трябва да почитаме свещениците повече от своите родители: бащите са ни родили от кръв и от похот плътска (Йоан. 1:13), а свещениците са причина за нашето раждане от Бога, за блаженото възраждане, за истинската свобода и благодатно осиновяване. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Не е възможно за свещеника да скрие своите недостатъци: и най-малките от тях скоро стават известни. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Всички започват да съдят за свещеника не като за същество от плът и с човешка природа, а като за ангел, чужд на каквито и да било слабости. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Заради един свой разговор свещеникът бива подложен на толкова много упреци, че често, обременен от тежестта им, пада от униние; него го осъждат и за погледа, мнозина изследват дори най-обикновените му действия, забелязвайки и тона на гласа му, и изражението на лицето, и колко високо се смее. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Подчинявай се на своя пастир, не бягай извън оградата, обичай вярата, не се дърпай от пастирския жезъл, защото той те удря не за да те убие, а за да те отклони от заблудата. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Както децата обичат своите родители, така и вие обичайте пастирите, защото чрез тях се родихте за вечността, чрез тях получихте Царството, чрез техните ръце се извършва всичко, чрез тях се отварят небесните врата. Нека никой не се противи, нека никой не прекослови! Който обича Христа, той ще обича и свещеника, какъвто и да е той, защото чрез него се удостоява със страшните Тайни. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Ако обичаш Христа, ако обичаш Царството небесно, уважавай и тези, чрез които го получаваш. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Ако ти не зачиташ свещеника, пренебрегваш не него, а Бог, Който го е ръкоположил. Ще кажеш: «А откъде е известно, че Бог го е ръкоположил?» Но ако ти не си убеден в това, напразна е твоята надежда. Ако Бог нищо не извършва чрез него, то ти нито си кръстен, нито се причастяваш със светите Тайни, нито получаваш благословения и следователно - не си християнин. Ще попиташ: «Как, нима Господ ръкополага всички, дори и недостойните?» Бог не ръкополага всички, но за спасението на народа Самият Той действа чрез всички, макар и те да са недостойни. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Нима ще дръзнем да говорим против свещениците ние, на които е забранено да съдят братята си? Нима имаме извинение, когато старателно разглеждаме сламката в чуждото око, а не виждаме гредата в своето? Нима не знаеш, че осъждайки, сам си приготвяш още по-тежък съд? Говоря това не за да оправдавам ония, които недостойно носят свещенството, съжалявам ги и плача за тях. Но казвам, че на това основание те не могат да бъдат съдени от подчинените, дори и животът им да заслужава сериозно порицание. Бог е проговорил чрез ослицата и ако чрез пророците е дарувал духовни благословения, действайки чрез неразумни уста и чрез нечист език заради юдеите, които Го оскърбявали, толкова повече ще устрои Той всичко Свое заради вас, които запазвате благомислие, дори свещениците да са недостойни, и ще изпрати Светия Дух. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Който почита свещеника, той ще почита и Бога, а който започне да се отнася непочтително към свещеник, той малко по малко ще стигне и до оскърбления към Бога. Макар и свещеникът да не е благочестив, но Бог, виждайки, че ти от благоговение към Него почиташ дори и този, който не е достоен за такава чест, Сам ще ти въздаде награда. (Св. Игнатий Богоносец)

+++

Възлюбени, нека оказваме истинско уважение към тези, на които е дарувана силата на Светия Дух. Свещеническият сан притежава изключителна важност: „На които простите греховете, тям ще се простят“ (Йоан. 20:23). Затова и св. ап. Павел казва: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни“ (Евр. 13:17), почитайте ги и имайте „към тях преголяма любов“ (1Сол. 5:13). Ти се грижиш само за себе си и ако добре устроиш своето благосъстояние, не си отговорен за другите. А свещеникът, дори и добре да е устроил живота си, ако не се грижи за тебе и всички поверени му, заедно с грешниците ще отиде в геената и може да погине не заради своите, а заради вашите дела, ако не изпълни както трябва всичко, за което е призван. И тъй, като знаете голямата опасност за йереите, бъдете благоразположени към тях.

Не виждате ли, че всички се подчиняват на светските началници, макар често да са по-добри от тях и по род, и по живот, и по ум. Но от уважение към тоя, който ги е поставил, за нищо такова не мислят и благоговеят пред царската воля, какъвто и да е началникът им. Ето какъв страх показваме, когато човекът ръкополага! А когато Бог ръкополага, ние се отнасяме непочтително към ръкоположения, оскърбяваме го, уязвяваме го с безброй грубости и злословия, когато ни е забранено да осъждаме дори братята си!

С какво можем да извиним факта, че не забелязваме гредата в своето око, а старателно виждаме сламката в окото на другия? Нима не знаеш, че като осъждаш, така ти сам си приготвяш най-строгия съд? Като знаем всичко това, нека да се боим от Бога и да почитаме Неговите свещеници, като им отдаваме всякаква чест, та и за собствените си добри дела, и за уважението, което им оказваме, да получим от Бога голяма награда. (Св. Йоан Златоуст)

+++

Свещенството е божествено достояние, то е по-скъпоценно от всяко имущество. Оскърбяват го повече тези, които зле изпълняват работата си и които изобщо не би трябвало да бъдат посвещавани, за да не се осмеляват хората по недомислие да упрекват Свещенството заради провиненията на недостойните. Ако в светските длъжности се прави разлика между длъжността и този, който лошо я изпълнява, и длъжността остава в своя чин и достойнство, а оня, който я е поругал, търпи наказание; то поради каква причина в Свещенството тези неща се смесват и греховете на тия, които изпълняват служението не както трябва, хората приписват на самото Свещенство? Затова нека замълчат гласовете, унижаващи Свещенството заради недостойните и не насочват сами срещу себе си меча на възмездието. Нека порицават недостойните като погубители, като врагове на благочестието и добродетелта; а Свещенството да прославят и увенчават като определящо всекиму според делата. Защото с негова помощ ние се възраждаме и се причастяваме с божествените Тайни, без които не е възможно да се удостоим с небесните награди, според истинните думи на Самия Христос. (Преп. Исидор Пелусиот)

*

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=101479

**


ПАТРИАРШЕСКИ ИЗБИРАТЕЛЕН ЦЪРКОВЕН СЪБОР

Двадесет и четвъртий ден от месец февруарий на две хиляди и тринадесетата година от Рождеството по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

АКТ-ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

За слава на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Дух Светий, самоуправляемата Българска православна църква – Българска Патриаршия, която е „неотделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква“ (чл. 1, ал. 1 УБПЦ – БП) е скъпо и живо наследство от нашето славно многовековно минало. Основана още през IX век от св. цар Борис-Михаил Покръстител като автономна Архиепископия под върховната юрисдикция на Константинополския патриарх, тя става независима автокефална Църква през 919 г.

През месец октомври 927 г. с официален църковно-канонически акт Вселенската Патриаршия в Цариград признава автокефалията и въздигнатото патриаршеско достойнство на Българската църква. По този начин самостойната Българска църква, с ранг на Патриаршия, заема 6-о място сред древните най-авторитетни първопрестолни и равни помежду им центрове в християнския свят, като престолният на Българския патриарх град Преслав се нарежда след древните Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.

През 1235 г. Българската православна църква получава на големия Всеправославен събор в гр. Лампсак официално и канонично признаване на патриаршеското достойнство на Търновския първойерарх от всички източноправославни автокефални Църкви, като подобаващо бе поставен на пето място в православния диптих и се утвърди като първостепенен чинител в църковния, държавния и политико-обществения и културно-просветния живот на българския народ и на цялото Вселенско православие, дори до крайните земи на Севера. За първи Търновски патриарх на Лампсакийския събор е провъзгласен Йоаким I, който е и първият Български патриарх, заслужено причислен към сонма на светиите. Канонизирани и провъзгласени за светци на Православната църква са и българските Търновски патриарси свещеномъченикът за вярата патриарх Макарий и всехвалният и богоносен патриарх Евтимий, при чието светителстване Православната църква по всички български земи достигна завидна слава, просветна висота и безспорно обаяние. Патриаршеският институт, възглавяван от христообразни мъже – синове на Майка България, стана стожер и символ на всебългарското етническо и духовно единство.

Българската патриаршия през трагичната за народа ни черна 1393 г. сподели участта на нашата държава и по политически обстоятелства преустанови своето институционално съществуване. Българската църква в условията на Османската империя преминава не по църковно решение, а по това на султан Баязид II, под фактическото управление на Цариградската патриаршия, а през 1416 г. официално и под нейната юрисдикция, като автономна Църква. В това положение родната ни Патриаршия и поробеният ни народ останаха почти през всичкото време на близо петвековното агарянско иго, подчинени на небългарска църковна администрация. Другият български църковен институт – автокефалната Българска архиепископия със седалище гр. Охрид през 1767 г. сподели съдбата на славната ни Търновска патриаршия. Така Българската православна църква, със своите венцеславни престоли - патриаршески в Търново и архиепископски в Охрид - бе посечена от османлийския ятаган и остана вдовстваща, докато Всемилостивият Бог не я дари с благодатта на автокефалната независимост.

След няколко десетилетия на църковно-национална борба на 27 февруари 1870 г. бе извоювана отново църковната ни независимост под формата на екзархия, така както тя бе и отнета: султан Баязид II подчини с военна сила Българската църква, предавайки я административно на патриарха във Фенер, който да представлява всички християни в султанската държава, а неговият по-късен приемник - султан Абдул Азис, със свой нарочен Ферман учреди самостоятелността на Българската църква. На 16 септември 1872 г. специален Събор, свикан в Патриаршията във Фенер, провъзгласява Българската църква и българския народ за схизматични. Този неканоничен, етно-филитистичен, политически и порочен акт не получава одобрението, включително и на Йерусалимската патриаршия - Прамайка на всички християнски църкви. Блаженейшите екзарси на всички българи предстояват родната ни Църква от столицата на Османската империя – Цариград, тъй като те се явяват обединители на всички православни християни от българския род, пръснати по територията на империята. Българската екзархия, която възстановява българската държавност, вдъхва нужния на млада България институционален живот, като доказателство за това е Учредителното събрание, проведено в старопрестолния град Търново през 1879 г., под председателството на Негово Блаженство първия Български екзарх Антим. Възстановената Екзархийска църква не само в границите на свободното Българско княжество и независимо Царство България след 1908 г., а и извън пределите дори на Сан-Стефанска България на територии, предимно населени с православни българи, благодарение на будния и деен Български екзарх Йосиф, организира свои църковни структури и духовен живот на православна просвета и национално самосъзнание.

След Балканските войни и изхода от Първата световна война седалището на българските екзарси се мести в столицата София. Българската църква в този период не изоставя своите духовни чеда и полага отечески грижи за тях дори и в далечните земи на континента Северна Америка, където учредява свои духовни центрове.

Жив, ярък символ на единството на православна България е построеният през 1912 и осветен през 1924 г. ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“ – днес катедрала на българските патриарси.

По време на Втората световна война на 9 септември 1944 г. политическата промяна в България е кардинална. България попада в сферата на влияние на болшевишкия безбожен тоталитарен социалистически строй. Враждебността към вярата, Църквата и благочестивите българи от диктаторския режим е жестока. Подвигът на мнозина духовници и православни християни принася достоен плод пред Всеблагия Бог и на 21 януари 1945 г. Екзархийски избирателен събор избира Софийския митрополит Стефан за Екзарх български и бива тържествено интронизиран в древния храм, посветен на Божията Премъдрост „Света София“, където през 343 г. е проведен великия за Църквата Сердикийски събор и който храм-базилика е богато благоукрасен от император Юстиниан Велики.

Въпреки трудностите на времето на 22 февруари 1945 г. се вдига злополучната схизма с издаването на специален „Томос“ от Вселенския патриарх Вениамин, съгласно който се премахва изкуствено внесената аномалия в единството на Христовото тяло – св. Православна църква, и автокефално се устройва управлението на Българската православна църква. Така, възтържествувайки правдата, се възстанови каноническото общение с всички Поместни православни църкви. Пълното вътрешно каноническо устройване на Църквата обаче се получи едва на 10 май 1953 г. В този забележителен в най-новата ни църковна история ден, след 560 г. на вдовстващ български Патриаршески престол, отново бе възобновена старославната Българска патриаршия. Същия ден Третият църковно-народен събор избира за Български патриарх и Софийски митрополит дотогавашния Пловдивски митрополит Кирил, който бе тържествено възведен на славния престол на българските патриарси. Патриаршеското достойнство на Българския първойерарх е признато от повечето Православни църкви, чиито представители участват в интронизацията на новоизбрания Български патриарх Кирил. На 27 юли 1961 г. Вселенската патриаршия в Цариград с нарочен документ официално признава възстановения през 1953 г. патриаршески институт на Българската църква, което признание утвърждават и останалите древни патриаршии, съобразно техните решения, взети на Събора в Лампсак през XIII век. Богу било угодно, след 18-годишно многоплодно и разностранно патриаршеско служение, на 7 март 1971 г. да призове в Своите небесни селения светейшия Кирил, патриарх Български и митрополит Софийски. Съгласно предсмъртната му воля той бе погребан в съборния храм „Успение на Пресвета Богородица“ в ставропигиалния Бачковски манастир, където по предание, бил заточен, починал и погребан последният Български патриарх св. Евтимий Търновски и където също така мирно се покоят тленните останки на последния Български екзарх Стефан.

На 4 юли 1971 г. в Синодалната палата в София е свикан Патриаршески избирателен църковно-народен събор, който избира за Български патриарх и Софийски митрополит Ловчанския митрополит Максим. Светейшият патриарх Максим възглавяваше Българската православна църква и светителстваше над православния български народ повече от 41 години. Това бе период на много обществени промени, църковни и политически премеждия. Изпитанията, през които премина Българската църква при първосветителстването на патриарх Максим бяха стопени с апостолска ревност, себеотдание и търпение, с трудове и сълзи, и най-вече с молитва. Патриарх Максим чрез присъщата му мъдрост, разумност и добро познаване на преходността в света издигна авторитета на Българската църква не само в българското общество и държава, а и в международно отношение, като превърна предстояваната от него Църква в твърдо крепило на св. Православие. Българската църква бе опазена благодарение на патриарх Максим невредима от трудностите на времето. Българският патриарх Максим чрез личния пример на живот и служение сред целия православен свят и сред всички православни християни провокира стремеж към аскетичен подвиг и молитва. В годините на човеконенавистната атеистична диктатура патриарх Максим съхрани не само Църквата, а и вярата Христова. Той с търпение, благочестие, смирение и несъкрушими вяра и висок християнски морал не позволи да рухне Църквата в тежкия период на печалния разкол. Патриарх Максим при своето патриаршество направи Църквата символ на опрощението, като прие в нейното лоно всички отклонили се от каноничната Църква и от Христовата истина, отделили се не заради техни псевдохристиянски ценности, а заради лични интереси, стремежи и подбуди. Така същевременно иночески и първосветителски той щедро благославяше своите духовни чеда, завеща мир и показа пътя на любовта. Българската православна църква при патриарх Максим продължи да е символ в християнския свят на сигурност, стабилност и непоклатимост.

В монашеско смирение и молитва Богу на 6 ноември 2012 г. Българският патриарх и Софийски митрополит Максим се пресели в небесните селения за небесно служение на Бога, Комуто посвети целия си живот и служение.

През време на изтеклите близо 60 г. от възстановяването на Българската патриаршия при служението на блаженопочиналите и приснопаметни български патриарси Кирил и Максим, Българската православна църква отбеляза значителни постижения. Тя издигна още повече своя междуцърковен, национален и межународен престиж, продължи и продължава успешно да изпълнява своята историческа мисия сред българския народ – да го просветява със светлината на Евангелието, да го укрепва в праотеческата православна вяра и църковно-патриотични традиции, и да го води към духовен възход. Тя даваше и продължава да дава своя принос в усилията на Българската държава за просперитет, благоденствие и културен напредък на многострадалния ни народ.

Св. Синод, като взе предвид досегашната градивна роля на родната ни Патриаршия в областта на църковния ни обществен и културен живот, нейните заслуги в миналото за запазване и утвърждаване духовното единство на българския народ, нейната спасителна мисия, а също и нейното значение, което тя безспорно ще има и за още по-честитото народно бъдеще, намери: че историческата повеля налага да бъда възглавена вдовстващата Българска патриаршия, като бъде избран нов Патриарх на овдовелия Български патриаршески престол.

Вземайки, прочее, в съображение всичко гореизложено, Св. Синод в пълен състав в заседанието си 27 ноември 2012 г., Протокол № 31, на основание чл. 42 – чл. 47 от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия, реши: да се произведе на 24 февруари т.г. избор за нов Български патриарх и Софийски митрополит на вдовстващото място на блаженопочиналия новопреставлен патриарх Максим чрез Патриаршески избирателен църковен събор, като се извършат своевременно всички необходими приготовления и се направят съответните разпоредби.

След като цялата предварителна каноническа процедура по свикването, организирането и провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор е вече изпълнена, днес 24 февруари 2013 г., след Божествената св. Литургия, отслужена в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил Покръстител“ в София, членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор се събраха в Големия салон на Синодалната палата, за да изберат съгласно чл. 47, ал. 1-4 от Устава на Църквата ни, Предстоятел – Патриарх Български и митрополит Софийски.

Съгласно Устава на БПЦ – БП чл. 41, в състава на Патриаршеския избирателен църковен събор влизат всички епархийски митрополити, епископите на БПЦ – БП, по 7 представители от всяка епархия – 3-ма клирици, 2-ма миряни, един монах и една монахиня, а за Софийска епархия 12 представители – 6 клирици, 4 миряни, един монах и една монахиня, по 1 представител от трите ставропигиални манастири и на двете Духовни семинарии, или всичко 142 души.

След пристойна към Господа молитва, Наместник-председателят на Св. Синод Варненски и Великопреславски митрополит Кирил прогласи Патриаршеския избирателен църковен събор за открит.

Преди да се пристъпи към самия избор, бе избрано, съгласно чл. 46, ал. 2 от УБПЦ – БП, Избирателно бюро в състав: Наместник-председателят на Св. Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и членове :

1. Ик. Михаил Михайлов;

2. Ик. Валентин Лазаров;

3. Стефка Спиридонова;

4. Радомир Чолаков.

Комисията по пълномощията, утвърдена с решение на Св. Синод в заседанието му на 28 ноември 2012 г., прот. № 32 – пълен състав, провери пълномощията на избирателите и ги съобщи на Избирателното бюро. От всичко 142 избиратели присъстват с редовни пълномощия 138, което съставлява изискваното в чл. 46, ал. 3 от УБПЦ, болшинство.

Наместник-председателят на Св. Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор обяви имената на тримата епархийски митрополити, избрани от Св. Синод за достойни за Патриаршеския престол, а именно:

1. Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН

2. Русенски митрополит НЕОФИТ

3. Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

След това той прикани избирателите чрез тайно гласоподаване да дадат своя вот.

Като приключи гласуването, Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Русенския митрополит НЕОФИТ са подадени 71 гласа.

2. За Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ са подадени 43 гласа.

3. За Старозагорския митрополит ГАЛАКТИОН са подадени 22 гласа.

4. Невалидни бюлетини 2.

Общо 138.

Поради обстоятелството, че никой от тримата митрополити не получи изискуемото мнозинство от 2/3 от присъстващите избиратели, се пристъпи към втори тур на гласоподаването. След приключването на гласуването на втория тур Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Русенския митрополит НЕОФИТ са подадени 90 гласа

2. За Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ са подадени 47 гласа

3. Невалидна бюлетина – 1.

Общо 138.

На основание чл. 47, ал. 3 от УБПЦ–БП Председателят на Избирателното бюро обяви Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит НЕОФИТ, получил повечето гласове, за канонично и уставно избран от клира и народа СВЕТЕЙШИЙ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ.

За всичко станало, на основание чл. 47, ал 4 от УБПЦ – БП, се състави този Акт, който се вписа в Кондиката на Св. Синод и се подписа от Бюрото на Събора и от всички присъствали членове на Патриаршеския избирателен църковен събор за вечен спомен.

I. Председател на Събора и Наместник-председател на Св. Синод

1. Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

II. Епархийски митрополити – членове на Св. Синод

1. Врачански митрополит Калиник

2. Сливенски митрополит Йоаникий

3. Видински митрополит Дометиан

4. На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

5. Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон

6. Великотърновски митрополит Григорий

7. Русенски митрополит Неофит

8. Неврокопски митрополит Натанаил

9. Плевенски митрополит Игнатий

10. Старозагорски митрополит Галактион

11. Ловчански митрополит Гавриил

12. Пловдивски митрополит Николай

13. Доростолски митрополит Амвросий

III. Епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия

1. Стобийски епископ Наум, Гл. секретар на Св. Синод

2. Смоленски епископ Нестор

3. Левкийски епископ Павел

4. Крупнишки епископ Инокентий

5. Деволски епископ Теодосий

6. Маркианополски епископ Константин

7. Месемврийски епископ Яков

8. Адрианополски епископ Евлогий

9. Тивериополски епископ Тихон

10. Знеполски епископ Йоан

11. Велички епископ Сионий

12. Драговитийски епископ Даниил

13. Траянополски епископ Киприан

14. Агатоникийски епископ Борис

15. Константийски епископ Антоний

16. Проватски епископ Игнатий

17. Браницки епископ Григорий

18. Главиницки епископ Йоан

19. Мелнишки епископ Серафим

...

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=101535

**

По благословению Святейшего Патриарха Московского и всея Руси Кирилла Русскую Православную Церковь на интронизации Святейшего Патриарха Болгарского Неофита представляла делегация в составе председателя Отдела внешних церковных связей Московского Патриархата митрополита Волоколамского Илариона, заместителя председателя ОВЦС протоиерея Николая Балашова и секретаря ОВЦС по межправославным отношениям протоиерея Игоря Якимчука. В храме присутствовал также настоятель Подворья Русской Православной Церкви в Софии архимандрит Филипп (Васильцев).

В кафедральном соборе генеральный секретарь Священного Синода Болгарской Православной Церкви епископ Стобийский Наум огласил Акт о состоявшемся избрании, после чего на митрополита Неофита были возложены знаки Патриаршего достоинства и был совершен чин интронизации нового Патриарха Болгарского.

Митрополит Сливенский Иоанникий обратился к Святейшему Патриарху Болгарскому Неофиту с поздравлением от имени Священного Синода Болгарской Православной Церкви.

Патриарха Неофита также поздравил Президент Республики Болгария Р. Плевнелиев.

На интронизации присутствовали Блаженнейший Архиепископ Новой Юстинианы и всего Кипра Хризостом и Блаженнейший Митрополит Чешских земель и Словакии Христофор, представители Поместных Православных Церквей: митрополит Эдесский и Пелльский Иоиль и митрополит Каллиупольский и Мадитский Стефан (Константинопольский Патриархат), митрополит Илиупольский Феодор (Александрийский Патриархат), митрополит Тирский и Сидонский Илия и архимандрит Иаков (Халиль) (Антиохийский Патриархат), митрополит Вострский Тимофей и архимандрит Иероним (Давутоглу) (Иерусалимский Патриархат), митрополит Никозский и Цхинвальский Исаия и протоиерей Давид Шарашенидзе (Грузинский Патриархат), епископ Шумадийский Иоанн и епископ Нишский Иоанн (Сербский Патриархат), митрополит Тырговиштский Нифонт и протоиерей Нелуц Опря (Румынский Патриархат), епископ Хитросский Леонтий (Кипрская Православная Церковь), митрополит Драмский Павел и протопресвитер Стефан Аврамопулос (Элладская Православная Церковь), митрополит Бератский Игнатий и протоиерей Тертий Йокас (Албанская Православная Церковь), архиепископ Белостокский и Гданьский Иаков и священник Ярослав Юзвик (Польская Православная Церковь), епископ Годонинский Иоаким (Православная Церковь Чешских земель и Словакии).

Среди присутствующих были председатель Народного Собрания Республики Болгария Ц. Цачева и Глава Болгарского Царского Дома Симеон Сакскобургготский.

В тот же день в ресторане гостиницы «Шератон-Балкан» в Софии был дан торжественный обед от имени Святейшего Патриарха Болгарского Неофита, за которым новоизбранный Предстоятель Болгарской Православной Церкви принял поздравления от Предстоятелей и представителей Православных Поместных Церквей. Приветственное послание Святейшего Патриарха Московского и всея Руси Кирилла огласил митрополит Волоколамский Иларион. Он также вручил Святейшему Патриарху Болгарскому Неофиту от имени Святейшего Патриарха Кирилла памятный подарок — первосвятительский посох ювелирной работы русских мастеров.

Вечером члены делегации Русской Православной Церкви были приглашены на прием в честь избрания нового Предстоятеля Болгарской Православной в крипте софийского Александро-Невского кафедрального собора, где имели общение со Святейшим Патриархом Неофитом.