...Но главное состоит в том, что острый политический кризис, который организовали обе политические партии, привел к тому, что в публичное обсуждение вывалилось колоссальное количество тем, которые до того, в общем, не очень афишировались. Обсуждаться стали и доходы среднего класса (которые, напомним, последние 40 лет падали), и проблемы импорта и экспорта, и структуру распределения доходов и много еще чего. Разумеется, в узко профессиональной литературе эти темы присутствовали почти всегда, но вот в публичное поле они как-то не проникали.
И мне кажется, что это самое главное достижение этого политического кризиса, независимо от того, чем он там, в конце концов, завершится. Дело в том, что экономический кризис в США намного опережал в своем развитии кризис идеологический. Тотальная пропаганда (степень тотальности которой мы сегодня можем наблюдать по репортажам из Ливии, когда становится видно, что в случае необходимости все крупные западные СМИ несут одновременно одну и ту же тотальную ложь) привела к тому, что подавляющая часть населения искренне убеждена, что настоящий кризис носит, как и ряд предыдущих, локальный, временный характер. Что это именно рецессия, а не структурный кризис, завершающий действие модели экономического развития.
И объяснить это даже не рядовым гражданам, а вполне себе адекватным экспертам, было практически невозможно. Специфика западной экспертной системы, в которой большинство составляют очень глубокие, но узкие специалисты, приводит к тому, что значительную часть информации они черпают из внешних источников, что делает их всех крайне уязвимым к пропагандистским приемам. В результате, каждый из них видит несоответствие общей пропагандисткой картины на своем узком участке, но при этом считает, что это локальное явление, не соответствующее общей картине мира.
http://worldcrisis.ru/crisis/881741
**
Няма нужда да поясняваме, че времената не са нормални. Американската и европейската дългови кризи се подхранват една друга в опасен синхрон, като има опасения за фискално "внезапно спиране" във Вашингтон, водещо до глобални по-високи рискове и натрупващи се трусове в боновите пазари на Испания и Италия. Това е предвкусване на "катастрофата", предсказана от шефа на Федералния резерв Бен Бернанке, ако политиците не успеят да укротят страстите си...
Опасенията на повечето анализатори, откакто фундаментът на дълга на Запада започна да се срива преди четири години, бяха, че развръзката ще бъде повторение на средата на 1931 г., когато световните лидери не успяха да реформират разрушителна финансова система ("златния стандарт") и бушонът накрая гръмна в европейската банкова система. Тогава политическите грешки превърнаха рецесията в Голямата депресия, а идеологията отмъстително се намеси в ситуацията.
Тонът от 1931-а е добре познат. Франция тогава саботира спасението на виенската банка "Credit Anstalt" заради стратегически разминавания с Германия. Това пък отприщва финансова верижна реакция. Паникьосаните пазари започват да търсят слабите места на златния стандарт. Средствата от Великобритания се изтеглят, след като флотата се разбунтува заради понижените си заплати. Пораженията от тази паника достигат чак до Ню Йорк. Към октомври 1931 г. международната система вече се е сринала, въпреки че тоталният ужас не излиза на бял свят чак до следващата година. Редица държави се затварят в някакъв вид автокрация, фашизъм или и едното, и другото. В крайна сметка комунистите и нацистите заедно печелят повече от половината места в изборите за Райхстаг през юли 1932 г. Не е много ясно дали международният ред е по-сигурен сега, отколкото е бил в привидно спокойните дни на май 1931 г., така че е трудно да приемем с лека ръка безотговорното рисковано боричкане на Капитолийския хълм в последните дни.
Във всеки случай, вече е изключена каквато и да е форма на американски отказ от плащания. В краен случай Обама може да се възползва от 14-ата поправка в американската конституция, или да издаде директива за "катастрофални ситуации" в духа на Джордж Буш... Ако орязването на разходите продължи със същите темпове и през септември, то може да повлече серийни фалити от щати и взрив на американския общински бонов пазар на стойност $2.5 трлн. Сагата с банкрута на Джеферсън Каунти, Алабама, е ориентир какво предстои. Мериленд, Вирджиния, Южна Каролина, Ню Мексико и Тенеси вече са на път към понижаването на кредитния им рейтинг. Калифорния се наложи да си осигури спешен заем от $5 млрд. Невада харчи половината от данъчните си постъпления за разходи по обслужването на дълга, при Мичиган цифрата е 40%. Тези щати се държат с последни сили на ръба.
В Европа нещата всеки момент може да излязат извън контрол
Испанските и италианските бонове отново са на опасните нива отпреди срещата - и във всеки момент може да излязат от контрол, ако не се намеси краен заемодател, който да гарантира пазара. Европейската централна банка все още отказва да го стори, а Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) е законово възпрепятстван да го направи, освен ако всички национални парламенти ратифицират сделката от срещата на високо равнище, за да разширят правомощията му. Същевременно почти всички парламенти в момента са в лятна ваканция, а европейските лидери са заминали на почивка. Разполагащият с 440 млрд. евро EFSF така или иначе е твърде малък. Наблюдателите на боновите пазари като цяло са единодушни, че EFSF се нуждае поне от 2 трилиона евро предварителни резерви, за да предотврати двойна криза в Италия и Испания, въпреки че как точно Франция би могла да плати за измъкването им от водовъртежа, без сама да падне в него, остава отворен въпрос... Докато изтичат подробности от срещата на високо равнище на ЕС, можем вече да преценим, че Гърция няма да има облекчение на дълга, въпреки че е доведена до фалит. Citigroup обявиха, че нетният ефект от това ще повиши дълга на Гърция с допълнителни 4% от БВП, до над 160% догодина. Доколкото подобни нива на дълга очевидно са неудържими, изглежда Гърция ще се нуждае от трета спасителна интервенция.
ЕС причинява първия държавен фалит в Западна Европа от Втората световна война насам - и създава гибелен прецедент, без реално да решава гръцкия проблем. Колко по-зле от това може да бъде?
Неспособността на ЕС - или по-скоро нежеланието на Германия, Холандия и Финландия да изпълнят своята страна от членството в европейския валутен съюз, повишиха риска за тежка августовска криза в Италия и Испания. Лидерите на ЕС причиняват точно това, което се зарекоха да избегнат.
САЩ не могат да се изолират от последиците на стихийния гаф на европейския валутен съюз, но могат да снижат ефектите, като възстановят реда в собствената си политика. Фед вече е подсигурил известна защита, като е увеличил предварително финансовите си резерви. Институциите на американското правителство са жизнеспособни и все още функционират.
Можем само да се молим поне половината от атлантическата система да е достатъчно здрава и стабилна. Ако и двете се сринат заедно, купувайте си автомат и се гответе за 1932 г.
http://www.webcafe.bg/id_42514811_Amerika_e_ranena_Evropa_e_v_reanimatsiya
Няма коментари:
Публикуване на коментар