Добре е във време на война човек да знае на чия страна стои. Не всеки ще стреля или взема политически решения, но всеки би могъл да каже накратко какво мисли – кое е справедливо.
Нека да кажем спокойно и без гняв – Западът (англо-американският Запад) сгреши. Сгреши, защото повярва, че делата му ще остават винаги безнаказани. Така мислеше и Хитлер.
Видяхме войните в Ирак, Либия и Сирия. Само специалистите могат да изброят десетките незаконни, нечестни, или крайно съмнителни смени на правителства и президенти къде ли не по света за последните двадесетина години. И ние в България видяхме едно-друго (1996/7, 2013).
Атаката срещу Украйна беше проведена по инерция и от хора, които губят връзка с геополитическата действителност, макар че само с това се занимават.
Страната е твърде голяма и твърде близо до Москва. Тя не може да стане “една по-голяма Грузия” или “една по-източна Полша”. Да, там има нацисти и либерал-фашисти, там са и неизбежните продажници/опортюнисти. Но не всичко може да се реши с пари. Дори не и с много пари. А Западът (и по-точно няколкото групировки, заграбили финансовата, медийна и всички останали власти там) от двадесетина години мисли точно така. Ще дадем пари (които сами печатаме), а ако не свършим работа, ще упражним насилие. Но всяко следващо нападение им носи все по-малко плодове.
Страната е твърде голяма и твърде близо до Москва. Тя не може да стане “една по-голяма Грузия” или “една по-източна Полша”. Да, там има нацисти и либерал-фашисти, там са и неизбежните продажници/опортюнисти. Но не всичко може да се реши с пари. Дори не и с много пари. А Западът (и по-точно няколкото групировки, заграбили финансовата, медийна и всички останали власти там) от двадесетина години мисли точно така. Ще дадем пари (които сами печатаме), а ако не свършим работа, ще упражним насилие. Но всяко следващо нападение им носи все по-малко плодове.
Ето, Украйна беше провал. Президентът Янукович в последния момент (ноември м.г.) съобщи, че няма да участва в унищожението на собствената си страна. Невъзможно е да не е знаел какво го очаква – точно затова и отлагаше толкова дълго съобщението, че няма да подпише “асоциацията”. Когато си невъоръжен, а имаш насреща си изнудвачи и убийци, може да се наложи да хитруваш. Правителството му все пак можеше да изгони въоръжените протестъри от Киев, но щеше да си спечели име на васална диктатура. Да го получи впрочем, и то от тези, които все раздават етикети – кой е кървав диктатор, кой е еди-какво си…
С тези етикети се плащат услуги (предателства) и се подготвят убийства. И това не го знаят само децата и глупците. Но щом бизнесът върви… А върви, щом аз и досега имам студенти, които вярват на бибиси (или “в бибиси”). Такова промиване на мозъците не беше по силите на целия СССР заедно с околностите му.
С тези етикети се плащат услуги (предателства) и се подготвят убийства. И това не го знаят само децата и глупците. Но щом бизнесът върви… А върви, щом аз и досега имам студенти, които вярват на бибиси (или “в бибиси”). Такова промиване на мозъците не беше по силите на целия СССР заедно с околностите му.
Сега Русия съобщи, че няма да търпи този колективен Хитлер (САЩ-ЕС). Казвам го без притеснения, че някой ще ме обвини в недостатъчен патриотизъм. Дал съм си труда да помисля какво значи да си патриот. Аз и сега смятам, че Македония и част от Беломорието трябва да са български, но не мисля, че е добре да ги получим като подарък за сътрудничеството си с някакви расисти.
Никой да не си мисли, че Западът ще посмее да воюва с Русия “наистина”. Който твърде дълго си е служил само с подкупи и подлости, той става сребролюбец и подлец. А такива хора винаги са страхливи. Това се отнася както за западните (и днешните про-западни) политици, така и за тези, които им плащат.
Така че те ще пооплачат човешките си права и след като са изиграли каквото си знаят, сами ще поискат преговори. Впрочем вече го правят.
Така че те ще пооплачат човешките си права и след като са изиграли каквото си знаят, сами ще поискат преговори. Впрочем вече го правят.
Не е важно дали Крим ще стане пак руски, макар че е много вероятно. Но Украйна непременно ще влезе в Евразийския съюз. И то изцяло. Ще има едно споразумение, според което ние – южните българи заедно с държавата си - ще останем в ЕС. Не е кой знае какво, но човек може и трябва да се грижи за родината си при всякакви условия.
Тези събития ще се отразят положително у нас. Първо, Българската Православна Църква (заедно с всички други православни Църкви) ще бъде оставена на спокойствие. Защото това ще бъде едно от условията на споразумението.
После, протестърите ще забравят революцията и ще си потърсят някаква работа. Може пък да са способни и на нещо, различно от лъжи и вандалстване.
Най-сетне, поради нормализирането на отношенията с Изтока ще се съживи и икономиката. Западът е в застой и това ще продължи дълго.
После, протестърите ще забравят революцията и ще си потърсят някаква работа. Може пък да са способни и на нещо, различно от лъжи и вандалстване.
Най-сетне, поради нормализирането на отношенията с Изтока ще се съживи и икономиката. Западът е в застой и това ще продължи дълго.
А ние нека да уважаваме и обичаме България.
http://homoviator-bg.net/?p=133
*
Ето с такива хора народите са живи:
*
Ето с такива хора народите са живи:
... С 1991 года кое-кто в мире привык действовать так, будто он в этом мире один. «Международное сообщество» за это время скукожилось до мнения 8-10 стран, которые отчего-то решили, что именно они являются единственным эталоном человеческого бытия.
Сегодня однополярный мир окончательно ушел в прошлое. Вновь начинается конкуренция между цивилизациями и Русская цивилизация вновь собирается активно отстаивать свою идентичность и свои интересы. Эти интересы просты и понятны – развитие Русской цивилизации, ее многонациональной культуры, защита и развитие русского языка как главной скрепляющей внутренней основы.
Стремительное развитие ситуации на Украине привело к резкому изменению ситуации во всей мировой политике. Украина как государство оказалась на краю гибели из-за государственного переворота, осуществленного проамериканскими силами в Киеве. И эта трагическая ситуация резко обострила внутренние противоречия в украинском обществе, которые существовали все годы независимости. С точки зрения противоборства цивилизаций эти противоречия понять несложно. Украинский народ является частью русского народа, является частью Русской цивилизации. Это ощущается большинством украинцев, что называется, генетически. Тяга к России есть тяга к самому себе. Западная цивилизация, при всем ее лоске и блеске, чужая. Это ощущает каждый русский (украинец, чеченец, татарин и т.д.) когда из России или Украины приезжает на Запад.
Между тем часть Украины (Западная) хочет считать себя частью Западной цивилизации. Не буду спорить с тем, так ли это или нет – это не столь важно. Важно другое – Запад не считает Украину частью своей цивилизации. Украина похожа на хлопца, который намерен жениться и назначает дату свадьбы, но согласия девушки он не получил. Разговоры «Украина – это Европа» — не более чем красивые лозунги, выдвигаемые политиками для достижения своих целей.
Попытки втянуть часть русской цивилизации в некоторое цивилизационное «предполье», то есть оторвать Украину от России, но и не брать ее в Европу, постоянно «маня» туда, и привели к созданию внутренних разрывов в украинском государстве. При первом же серьезном кризисе трещина вышла на поверхность, а государство затрещало по швам.
Нельзя насиловать генетический код десятков миллионов людей без последствий. Два десятилетия им говорили, что они украинцы, что они ОБЯЗАНЫ говорить, писать и думать только по-украински. Тот, кто считал себя этническим украинцем, так и делал. Но тот, кто считал себя русским или человеком другой национальности, чувствовал насилие над собой. В СССР такого не было, все учили и русский и национальный язык. И не было напряжения. Почему? Потому что никого не тащили в чужую цивилизацию, а в рамках Русской цивилизации никто не воспринимает украинский или любой другой исконный язык как что-то чуждое. Это органично и естественно – наша цивилизация многогранна и многонациональна. Но в ней никогда не было запретов говорить или писать на родном языке. Запреты на национальную идентичность и геноцид народов – все это признаки западной цивилизации.
Украина и не могла состояться как государство, потому что ее элита твердила народу про «европейский выбор» и тянула страну в сторону чужой цивилизации, собираясь «оторвать» по живому.
Результат налицо – Крым выбрал воссоединение с Россией. Такого праздника и такой радости, как вечером 16 марта 2014 года, я не видел ни разу в жизни. Многие другие области Украины активно требуют федерализации и больших свобод, а то и референдума об отделении от Украины.
Государство, которое идет в противоположную сторону от своих корней, обречено на гибель. Это не злая воля кого-либо – это история и правда жизни. Срок гибели может быть разным, но он неизбежен. В случае Украины государственный переворот в Киеве выступил катализатором дальнейших событий.
И мы проснулись в новом мире.
Он вновь многополярен. Теперь мы ждем решения руководства России по поводу просьбы Крыма о присоединении. На это решение внимательно смотрят в Приднестровье, Южной Осетии и Абхазии. К нему внимательно прислушиваются в Латвии, Литве и Эстонии.
Мы за мир. Мы за мирную конкуренцию цивилизаций. Разных цивилизаций — и поэтому мы против глобализации.
И поэтому более не позволим третировать носителей Русской культуры и Русского языка. Мы опасны только для насильников, грабителей и убийц. Для всех остальных Россия несет мир, согласие и покой. Возможность говорить на родном языке, чтить своих предков, молиться Богу, как завещали предки.
Россия вернулась в большую политику, а главная роль и задача России всегда была в том, чтобы соблюдать баланс справедливости.
А ведь именно справедливости стало значительно меньше с 1991 года …
17 март, 2014
http://nstarikov.ru/blog/37445
